Българският дух през вековете

Проф. Дамян Попхристов е един от най-сериозните изследователи и възкресители на богомилското учение в нашето съвремие. Основател на „Български център Просветление” - организация, която работи за популяризирането на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес.

Дейността на центъра се осъществява чрез срещи-разговори, лекции, публикации, пътуващи семинари в България и чужбина, посещения на български училища и центрове из цяла Европа, както и чрез контакти с научни и културни институции, университети и фондации по цял свят.

Проф. д.н.к Мария Шнитер е преподавател в Пловдивския университет от 1984 г. Основните научни полета, в които работи, са медиевистиката, антропология на религиите и всекидневието. Специализирала е като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболд“ в университетите във Фрайбург (1992), Вюрцбург (1997), Берлин (2003) и Кьолн (2017). Преподавала е българска литература и култура в университета Виена (2000-2003). Член е на екипа по издаване на глаголическите ръкописи от Синайския манастир. Провежда теренни проучвания в Европа, Азия и Африка. Чела е лекции в Русия, Италия, Великобритания, Израел и др. Има голям брой научни публикации в специализирани издания у нас и в чужбина.

Аида Марковска е холистичен и родов терапевт, преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог и човек с богат опит в холистичния подход към здравето на човека.
От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия “Задругата на родонавтите”. В Школата от 2019 г се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да даваме тласък на доброто и здравето в българските родове. Основател на център за знания и просветление Делфи в Пловдив - където провежда обучения, семинари, терапевтични сеанси.
Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно и обредни традиции, което се оказва изключително високо резултатно в подобряването на родовата ни орис. Тя е преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Често можете да я срещнете на фестивалите “Здравей, Здраве!” в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.

Христо Нанев е автор, езотерик, изследовател и специалист в областта на регресията вече над 15 години. Роден в Пловдив. Писател на книги посветени на българските феномени и пророци. Той е от малкото допуснати в близкия кръг на пророчицата Слава Севрюкова и впоследствие създал серия от книги за нея.
Христо Нанев изследва феноменалните способности на човека - ролята на енергийното поле и влиянието му върху здравословното състояние на човека, енергийните атаки, разкодиране на информация по фотография, човешка ръка, лице и други. Изследва хиромантията, френологията, енергоинформационния обмен и скритите програми в човека - минало, настояще, бъдеще. С регресии възстановява спомени от предходни животи за преодоляване на трудно решими проблеми в настоящето. С прогресии разпечатва програмата на бъдещето.
Член е на дружеството на пловдивските писатели и в Съюза на научните работници. Книгите "Прераждане и еволюция" - първа и втора са номинирани за златна статуетка на асоциация "ФЕНОМЕНИ" - 2003 г.
Като езотерик и изследовател на паранормалното Христо Нанев е автор на книгите: "Предсказания на КИКИ", "Сатирични пластики", "Прераждане и еволюция", "Хроники на подсъзнанието". Има две книги посветени на недотолкова известния пророк Дядо Влайчо.

Уста Дарин Божков е възпитаник на Тревненската художествена школа и Художествената академия „Николай Павлович“ със специалност дърворезба-художествена обработка на дървото. Той е единственият титулуван „уста“ (първомайстор) в България, продължител на род с традиции в строителството и дърворезбата от 1777 г. Уста Дарин работи и върху студийни проекти. По своята същност те са изследователски и имат за цел да пренасят познанието във времето. Такива проекти са „Жезълът“, „Тревненската колона“, „Тревненският чертог“, „Златната богиня“ (Уват, Сибир). Негово дело са и т.нар. хармонизатори – жезъл и стол, произведения на изкуството с уникален характер, от естествени материали, изградени на базата на свещената геометрия. Те имат способността да балансират и зареждат с енергия човешкото тяло и да го лекуват.

Чрез пряката си работа и дарителство, уста Дарин участва в процеса по съхраняване ценностите на дърворезбата. Изработил е иконостасите на много църкви, като най-мащабното творение е иконостасът на църквата „Успение Богородично“ в село Узунджово, Община Хасково. Църквата е изградена през 1500 г. и е уникална със своята богата история и архитектура. В ателието на уста Дарин е изработен и Владишкият трон, който е дарение на църквата от Международния християнски рицарски орден „Св. Архангел Михаил“. През 1994 г. уста Дарин участва в конкурс по дървопластика в град Бриенц, Швейцария. И до ден-днешен пластиката му „Зеленият трон“ посреща гостите още на входа на града на швейцарските резбари.

Жени Костадинова е магистър по философия, изявен журналист и писател. Задълбочен изследовател на личността и делото на обичаната българска пророчица Ванга. Написала е за нея седем книги, отличаващи се със своята документалност, аргументираност на фактите и аналитичност. „Пророчествата на Ванга“ и „Ванга – завети и послания“ са най-търсените ѝ книги по темата. Жени е и известен поет – книгата ѝ „Маара“ изследва пътя на душата към Бога, болката от паденията и радостта от озарението, което носи будността на Духа. От 12 години Жени Костадинова работи с деца – създател е на уникалната арт-къща с музей „Куклите“, намираща се в центъра на София. В нея живеят над 3000 кукли, разположени тематично в шест зали. Има и Творилница за изработка на кукли, през която са минали и измайсторили свои уникални кукли хиляди деца. През последните три години Жени пише и издава приказки. „Пита“ и „Приказната градина“, които са с дълбоки послания и изящни илюстрации, се радват на подчертан интерес от деца, учители и родители. Впечатленията от срещите ѝ с деца от цялата страна, пред които разказва приказките си, са че децата са жадни за обич и лично внимание, за четене на смислени истории, които да им бъдат представени по подходящ начин – тогава книгите се превръщат в първи приятели на децата. Каквито впрочем са и куклите!

Славян Стоянов е изследовател на българската везбена традиция. Автор е на книги свързани с историята на народа ни. Интересите му засягат праисторията, античността и най-голямата му сила и компетенция е в символния език от където идва и страстта му към везбената ни култура и етнографията.

Той е основател на „Фестивал на шевицата“ а неговите професионални качества като художник са в услуга на Българската археологическа наука в чието поприще работи от 2010 г. Духовните му преживявания са също катализатор насочили го да изследва горепосочените аспекти на миналото.

Проф. Христо Смоленов е роден в Пловдив през 1954 година. Завършил английската гимназия в София и Московския държавен университет “Ломоносов” през 1980 година. Работил в Института по философия, а по-късно и в Института по математика на Българската академия на науките. Защитил дисертация през 1982 година. Стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” през 1990-1991 година. Гост-професор в Университета на Монреал и в Католическия университет на Америка. Автор на пет книги. Учен и журналист.

В продължение на години Христо Смоленов извършва научни изследвания, свързани с първата европейска цивилизация, зародила се по земите на днешна България. Именно този дългогодишен труд носи през 2010 г. на Христо Смоленов и Христо Михайлов наградата “Варна”, а през 2012-2014 г. “National Geographic Channel” посвещава два филма на техните изследвания. По-късно, в сътрудничество със Симеон Пешов, авторът на “Космичната мяра на древните българи” провежда нов кръг от проучвания, сензационните резултати от които ще намерят място и в тяхната лекция на Форума.

Д-р Светла Балтова е лекар със специалности кардиология и ревматология. В последните 12 години практикува изцяло холистична медицина. Автор е на книгите „Астрология и астропсихология за всеки” и „Планетите и ритъмът на човешкия живот”, съставител на книгата „Здраве, сила и живот”. Преподава паневритмия от 20 години, след 2000 година е предтсвяла тази уникална българска практика в много страни по света: в Европа, Америка и Азия. Изнася лекции и води курсове и семинари в България и чужбина в следните области: здраве и природна медицина, паневритмия, астрология.

"Учителят казва, че ако ние с волята си не можем да овладеем тялото, то просто нямаме воля. Тялото според духовната наука е създадено от душата и от Духът ни. По тялото, което сега имаме, можем да съдим каква работа сме извършили преди, в предишните си прераждания.", споделя д-р Балтова.

Анелия Овнарска-Милушева е доктор по етнология, организатор на събития и работни ателиета за деца и възрастни, свързани с традиционната българска култура, съорганизатор и координатор на събори за народно творчество, лектор и водещ на срещи с фолклорна насоченост. Магистър по още две специалности – педагогика и мениджмънт. Дългогодишна танцьорка и певица във фолклорен ансамбъл, който е носител на множество български и международни призове и награди, включително вписване в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Гимназиален преподавател по иновативен предмет, наречен „народна култура и национална идентичност“. Автор на книги и публикации. Създател, администратор и автор на текстовете в ФБ-страница „Думам ти, щерко“
Член е на управителен съвет на народно читалище и на Академично етноложко сдружение.

Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004 година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи. Той е основател на Асоциация на българските села. Израснал е на село, а дядо му е един от българските градинари, които са живели и работили в Унгария, който му предава много знания и опитности. Борислав ще разкаже за българските градинари в Европа и за призванието да си градинар в живота и на Божествената нива.

БОЙКО ПАВЛОВ е роден и живее в град Самоков. Занимава се с изкуство от малък. Основни насоки и важни уроци му дава Народният художник Наум Хаджимладенов, един от най-добрите Самоковски художници. Бойко Павлов работи във всяко направление в живописта. Привличат го всички образи и форми, а материалите са най-различни – камък, дърво, платно, стена и стъкло. Всеки материал изисква различна чувствителност и подход. Изографисал е стените на много черкви и параклиси в Самоковска община. Работи и в колектив със свои ученици. Любим негов учител е животът и всеки миг е ново начало за реализация. Бойко Павлов има школа, в която обучава млади таланти и всяка година показват сътвореното в нея на художествена изложба. Мотото на автора е „Можеш ли да нарисуваш Душа? Та то Душата рисува, а ти следваш пътя ѝ“.

Десислава Владовска е майстор грънчар. Слабост са й големите делви. Изпод сръчните й ръце излизат безброй керамични съдове, които освен че имат практическа стойност в бита, са истински произведения на изкуството и й носят редица престижни награди. Днес тя е на 40 години с четири деца и се чувства по-щастлива и пълноценна от всякога. Това е нейната история.

Като дете Десислава се влюбва в аромата на храната, която родителите й приготвяли в глинени съдове. Никой от семейството й обаче нямал дарбата да ги изработва. На 10-годишна възраст тя приема съдбата да бъде пазителка на едно от най-древните изкуства в света – грънчарството.

Вече 24-годишна Десислава тръгва да си търси къща на село. Сама и без страх. Намира днешния си дом във великотърновското село Раданово.

Освен, че сама копае глината и всичко до крайният съд, прави свой магазин там и още в началото смайва местни баби с прекрасната градина и реколта. Това постепенно я превръща в пример и вдъхновителка за отглеждане на чиста собствена храна.

Състезател и треньор по плуване, медалист от много състезания, който се обръща към корените си, към занаята на своя род – дядото Васил Казаков - основател на две килимарски училища – в Малко Търново и Лозенград, баба - ученичка на Васил Казаков, майка - една от най-известните килимарки в страната. През 1978г Веселин успешно завършва курс по тъкачество, през 1982 получава майсторско свидетелство и става член на Задругата на майсторите, още на следващата година 1983 е награден със златен медал на Първото национално изложение на традиционни изкуства и занаяти. Веселин Фесчиев заема призови места и получава почетни грамоти от участия в национални занаятчийски изложби. Негови художествени пана участват в изложби на традиционните български занаяти в над 40 страни, представя се в Братислава, Хавана, Москва, Познан и др. Негови тъкани има в частни колекции в САЩ, Канада, Германия, Франция и др. Майсторът изключително много се гордее с участието си в най-големия фолклорен панаир в САЩ „Silver Dollar City”, където се допускат само най-добрите майстори занаятчии от цял свят. Веселин Фесчиев работи само с естествена въ́лна която багри сам, а всяка негова черга е уникално съчетание на багри и форми. За много от тях използва орнаментите, цветовете и техниката които помни от своя дядо. За да бъдат изделията му истински и автентични, майсторът години наред пътува и изучава в детайли фолклорните области в България. Срещал се е със стари и самоуки майстори, които са му предавали своите тайни. Сега той самият учи млади хора пленени от този занаят. Сам той казва: „Аз съм един от щастливите учители, който е надминат от учениците си и един ден ще мога да кажа, че съм свършил нещо полезно.“

С майстор Веселин Фесчиев участниците заедно ще изтакат обща черга по време на Форум Българския дух през вековете 2023 - Епопея на Забравените

Светла Чиракова е художник-приложник. Нейната вълнена приказка започва с идеята да рисува с въ́лна по специфичен свой начин – вълнено ритъмна живопис, където четките са нейните ръце, а боите разноцветни фини влакънца от въ́лна. По този начин тя запазва традициите и духа на отминалото време, като привлича отново вниманието на българина към закодираната същност на живата въ́лна. Най-голямата ѝ любов е да рисува коне, като предава техния свободен дух, красота, грация, сила, движение. Те са невидимата нишка, която ни свързва с предците ни. Собствените ѝ картини я вдъхновяват да пише приказки по тях. През 2022 година издава първата си книга „Омагьосана приказка“ с над 80 илюстрации на реално съществуващи вълнени картини. Тази година ще излезе от печат и втората ѝ книга „Цветна приказка“. В нейната работилница малки и големи се вдъхновяват от стария български занаят плъстене, както и творческо писане „Пътешественици във времето“ за деца.

Светла Чиракова има над 10 самостоятелни изложби, като голяма част от картините ѝ са в частни колекции в страната и чужбина.

Маргарита Момчилова е учител по изобразително изкуство. Куклите от царевична шума създава преди повече от 35 години, като идеята за тях се корени в семейството ѝ, от спомени за нейната баба, от нейните разкази, че по този начин са правели своите играчки.

Царевичната шума е изключително благодатен материал за работа, благодарение на своята пластичност и приятен естествен цвят. От него се правят различни персонажи, литературни и приказни герои, елементи за украса. През всички тези години е обучавала деца в школи и извънкласни дейности към училища и читалища.

Освен кукли, от царевична шума изработва още пана, икони и сувенири. Има реализирани няколко експозиции, които пътуват в страната и по света. Те са под надслов: „Да бъде светлина“, „Символи на българската идентичност“, „Полети“, „За буквите“.
През 2012 година куклите стават победител в Национално гласуване на вестник „Стандарт“ – „Чудесата на България“, за нематериално културно наследство.
Като школа, към сдружение „Духовно огледало“, участниците представят експозиции на изложби в Народното събрание, в Дом „Витгенщайн“ град Виена, където организират и обучения на деца от българските училища, също в Приемната на ЮНЕСКО в Париж, като и в Братислава, Токио, Рим, Франкфурт, Ханой, Доха, Тбилиси, Скопие.

Маргарита Момчилова е носител на званието „Неофит Рилски“ за цялостната ѝ дейност като учител по изобразително изкуство.

Национално Движение „Работилница Седянка” е организация, създадена преди 14 години. Тяхна цел е запазването на традиционните женски умения за изработка на народните ни носии, предмети за украса на дома, черги, дантели, бижута и др. Преди около 100 години почти всяка жена е имала тези умения, като още от дете е започвала да се учи да преде, тъче, бродира, за да ѝ стигне времето да приготви чеиза си.
Целта на сдружението е да запази тези умения и да ги предаде на младите. Имат опит в изработване на народни носии, които са точни реплики на автентични носии. С удоволствие обучават млади хора. През годините са участвали в много изложби и работилници, за да представят уменията си. Имат участия както в страната, така и в чужбина. Обучавали са млади хора от различни страни.

Косьо Любенов е един от най-добрите билкари в България. Освен билки, той използва и минерала зеолит за лечение. Работи с над 40 вида билки. Казва, че болестите са изпитание за вярата и сигнални лампи за нас, за да променим живота си и отношението си към другите и себе си.
Всички болести според него могат да се лекуват, стига да се работи комплексно и на всички нива – емоционално, умствено, психическо, физическо и астрално, тоест с душата. Това е методът, по който той работи.

Станко Киров е роден в град Бургас през 1972 година и вече 30 години практикува занаята кошничарство в град Българово. През всичките години е представял занаята кошничарство на фестивали и изложби не само в България, но и във Франция, Италия, Испания, Гърция, Турция и Полша. Ето и някои от по-важните моменти, свързани с представянето на занаята:
Мото: „Кошничарството не е най-важната дейност в живота на човек, но е недопустимо да не положим усилия да съхраним, развием и предадем знанията за занаята, трупани през вековете!“

Всеки един човек изплита своята кошница в живота и според майсторството и материалите, с които разполага, носи своите блага и извършени дела в нея!

С работата на Станко Киров ще надникнем в майсторлъка на това, как твърдите пръчки стават гъвкави и яки, като удържат на тежки условия и тежести.

Стефка Тинкова е майстор на художествени занаяти (изработване на накити, художествено плетиво, писани яйца и други приложни изкуства), бакалавър по изобразителни изкуства.

Родена в град Елена, потомка на големите родове Златеви и Маркови. Винаги се е чувствала свързана с традициите и историята на този край. Старае се чрез своите изделия да помогне на повече хора да се запознаят със значението на символите, които използва в своята работа. Като майстор по приложни изкуства, работи от много години в собствено ателие на покрития мост на Уста Кольо Фичето в град Ловеч.

Стефка Тинкова вече 18 години рисува дървени яйца. С всяка година моделите ѝ стават все по-сложни и по-сложни, като вече включва и български шевици. Идеи черпи от различна литература и албуми, за ловешките шевици са и помогнали от Регионалния исторически музей.

Според нея, шевиците не трябва да ги оставяме само върху българските носии. Всяка от тях има послание и всеки знак има определен смисъл. „Предизвиква човека. Като я погледне и види символа, да се запита какво означава“.

Маргарита Лекова е родом от Стара Загора, но след като завършва своето образование живее в чужбина докато не се връща отново в България през 2020г. По професия работи на свободна практика, като подпомага изготвянето на финансови отчети.

Водена от нескрито любопитство и удивление от тъкането, още през 2016г., тя започва първите си стъпки в едно ателие за текстилни изкуства в Ню Йорк. Мигновено възприема чувството да тъчеш като нещо отдавна познато. През Юни 2021г. в България, Маргарита открива майстор-тъкач Софка Димитрова, която на драго сърце откликва на молбата да й предаде основите на занаята Тъкане на колани на кори. Майстор-тъкач Софка Димитрова е вписана в листа на живите човешки съкровища в страната ни, а занаята е сред шедьоврите на нашето нематериално културно наследство.

Тъкането “на кори” е един не много популярен метод. Интересното при него е, че основните пособия за работа почти не са се изменили повече от 2000г. Това от една страна, прави занаята неосъвременен и отживелица, ръчната изработка е бавна, пипкава ,а произведенията архаични. Изкуството датира от древността. Веднъж усвоено, то дава възможност за свобода на изразяване според уменията и въображението на твореца. Орнаментите по коланите също не са случайни, а много от тях са дори характерни и често универсални. В миналото, коланите са оформяли облика на носиите на мъже и жени, предпазвали са кръста и репродуктивните способности на човека подобно на талисман, били са символ на статут или поименни дарове изготвени за сватбения ден.

Йорданка Хаджийска е завършила Музикалната академия в гр. Пловдив. Като дългогодишен музикален педагог и читалищен деятел, тя работи и в областта на етнографията. Обекти на нейната дейност са народните носии от различни фолклорни области, обредите и обичаите.

В последните години тя изследва обредните хлябове и събира информация за тяхното сакрално значение в традициите на българския народ.

Йорданка Хаджийска ще задълбочи темата от миналата година за обредния хляб и за негово значение в българската народопсихология, като по време на работилницата ще разясни подробно смисъла на отделните символи при украсата му.

И тази година Ефросина Ангелова ще поведе децата под звуците на песните от Паневритмията към едно чудно детско преживяване! Всички деца са така сплотени и игриви, радостни, засмени, че времето отлита ей така! Слънчевата педагогика е най-лекият, природен и естествен път това да се постигне!

Божидар Димитров се занимава с един от най-древните занаяти - „Чеканка”, датиращ още от времето на траките. Името му произлиза от думата чекам, която в български превод означава изчуквам по медна ламарина. Това е един от вариантите за художествена обработка на метала. Техниката за избиване на определен релеф върху метал се използва за създаване на съдове, декоративни пана и различни бижута.

Майсторът участва в различни фестивали из цялата страна, където представя занаята - Етнографски комплекс ,,Етъра‘‘, Етнографски музей – гр. Пловдив, няколко години подред във „Фестивал на фолклорната носия – Жеравна“, „Празник на розата“ в гр. Казанлък и много други. От 2023 г. заедно с народно читалище ,,Христо Ботев 1952 г.‘‘ - Старозагорски бани в ,,Арт работилница Чеканка‘‘ обучава деца и възрастни на занаята.

Александър и Снежина Стойчеви са учители по музика. Повече от три десетилетия изучават и изпълняват музиката на Учителя Петър Дънов. Последните 12 години са посветили на развитието на Слънчевата педагогика. Имат издадени четири диска с песни за деца; сборник с песни, две книги с приказки – „Приказките на Бялото кокиче“ и „Приказки от слънчевия лъч“; две книги за слънчево възпитание „Ритъм“ и „Път към Доброто“.

Основна цел на слънчевото възпитание е създаване на условия за проявление на добродетелите, а музиката се явява почвата, върху която те израстват. В слънчевите песни всички елементи на музикалния език – ритъм, мелодия, хармония, както и текстовете, са подчинени на един велик идеал, преведен на детски език.

Без музика е невъзможно да имаме ново възпитание и да изградим нов свят, ново общество.

Константин Кучев е певец и музикален педагог с дългогодишен опит. Вече 10 години провежда семинара „Открий своя глас“, който има за цел да освободи гласа на онези, които винаги са искали да пеят и да се изразяват пълноценно с гласа си, но са били спирани от условности в живота си.

Константин е любимец на децата и при него часовете по музика минават вдъхновяващо, вълнуващо и интересно. С него, по време на форума, децата ще пеят народни песни и ще се опитат да свирят на традиционни български инструменти.

Невена Йовчева от школа „Чисто Сърце“, село Ослен, ще проведе приказно-творчески модул, посветен на добродетелите. Ще се потопим за кратко във вълшебните приказки на добродетелите, научавайки повече за честността, постоянството, търпението, милосърдието и братството през творческа работилничка с естествени материали, игри и музика. Добродетелите целят възпитаване на съзнателност и устойчивост в характера на децата. Модулът е вдъхновен от системата за добродетели, който е част от българската Озарена педагогика, основана от Любов Миронова, която общността в селото предстои да прилага в бъдеща детска градина, която планират.

Галина Гочева е завършила педагогика на изобразителното изкуство и арт терапия в Тракийски Университет. Освен това тя твори прекрасно с въ́лна и нейните детски работилници за плъстене на въ́лна, винаги очароват децата. С нея те ще могат да се докоснат до топлината на въ́лната и тя да ги потопи в един митичен и чуден свят, който винаги е съпътствал народа ни.